La vie en rose

Quand il me prend dans ses bras
Il me parle tout bas,
Je vois la vie en rose.
Il me dit des mots d'amour,
Des mots de tous les jours,
Et ca me fait quelque chose.
Il est entre dans mon coeur
Une part de bonheur
Dont je connais la cause.
C'est lui pour moi. Moi pour lui
Dans la vie,
Il me l'a dit,
l'a jure pour la vie.
Et des que je l'apercois
Alors je sens en moi
Mon coeur qui bat
Des nuits d'amour a ne plus en finir
Un grand bonheur qui prend sa place
Des enuis des chagrins, des phases
Heureux, heureux a en mourir.


Не можах да се стърпя и цитирах част от песента на Едит Пиаф. Онзи ден гледах и филма, малко ме е срам да си призная, обаче не помня от кога не бях плакала в кино ... Супер въздействащо - като се почне от музиката и се стигне, разбира се, до изпълнението на Марион Котийар. Неслучайно жената взе толкова награди в последно време - повече от заслужени са! А за целите на филма доста бяха загрозили Париж и разкрасили Ню Йорк (сигурно защото там срещна голямата си любов)
Изобщо, французите умеят да правят кино - на мен са ми най-отгоре в класациите. И тъй като животът ни е в розово, каквото и да означава това, аз се подготвям за следващия филм. Естествено, става дума за "9.99"!
Също така, започнах и нова книга - "Безкраен празник" на Хемингуей. Действието в нея се развива в .... Париж :).Градът, който според автора е не друго, а един "безкраен празник".