{Love} Lost and found...*

И така... тук трябваше да почна с "вижте кво си купих"... ама все забравям да го снимам. От няколко дена искам да пиша за това и за малко да стане белята. Докато се прибирах от работа, има-няма час и половина шляене по улиците и магазините, установих че съм го загубила! Ужас, тови се беше нещо, за което имах coup de foudre, coup de coeur, както искате го наречете, направо любов от пръв поглед. Супер, ултра, хипер фешън - аз като си навия нещо такова на пръста и край! Но след като се усетих, панически се върнах обратно с поглед забит в земята и .... взех, че го намерих! Така че, докато не се е загубило наново, ще го снимам да покажа.
Като съм седнала да пиша, да споделя също как така човек уж се прави, че не го впечатляват разни работи, че са без значение и пр... И какво се оказва - като седнеш в топъл кожен салон на нещо хипер мощно и голямо и някак си си даваш сметка, че не е толкова зле цялата тази работа. Ми що не, само да не е много комерсиално, концепциите се менят.
Освен това, с една приятелка си говорехме, че пътуванията за по-дълги периоди ужасно ти разбутват личния живот! Преди да замина не исках да се занимавам с никого щото знаех, че заминавам. Като си там - нямаш сериозни намерения към никого, понеже знаеш, че ще се прибереш и накрая като се прибереш, констатираш, че там мъжете все пак са по-готини и че не си сигурен какво искаш да правиш, че тук всикчки са обвързани и т.н...... абе, знаете как е!
Последно, ще поясня, че заглавието е от песен на Bob Sinclar - Come and kiss my eyes и ми се видя уместно...донякъде.
Опс, поправка - песента е The beat goes on - Bob Sinclar

Keep it simple

Не знам защо, ама много ме кефи тази концепция - изведнъж ми се прииска да я приложа вкъщи!



Източник: http://www.core77.com/blog/object_culture/deceptively_precise_interior_wall_graphics_8126.asp

Sport experience

Вчера ходих на боди шейпинг... изобщо не ми хареса!

Тежко, тежко….

Това си беше уикендът на полу-очакваните изненади – например в петък бях решила да го карам по-спокойно, защото имах пас за събота – Kid Loco в Ялта. Да, ама не – към 11 без нещо най-безцеремонно ме изкараха от кревата, с обяснението, че има среща за Sugar и не може да „пържим” компанията. Отидохме с идеята да е „за малко” и вследствие на това се оказах в леглото си някъде към 5 сутринта… Признавам си – беше много готино де! На следващия ден, както споменах – Ялта и Kid Loco – направо надмина очакванията ми – беше супер готино, такава яка музика скоро не бях слушала и си потанцувах на воля….но към 3 се наложи да тръгваме, понеже вече физически изнемогвах. Вкъщи изядох препечена филия с кашкавал и си заспах като пет пари в кесия. Сега ще огранича малко този тип дейности, понеже нямам идея колко ще струва паса за Роджър Санчес на 28-и в Ялта…

Освен това се задава хип-хоп маратон при Мони в Тантра …

Иначе, успях да прочета „Как оглупях” – ни мъ кефи и това си е! Много алтернативно-философски и противо-консуматорски ми звучи! Но пък сега с чиста съвест мога да си почна Бегбеде.

Другата новина е, че се подстригах! Сега изглеждам доста по-различно от обикновено и съм доволна. : - )

Книгите учат...

Тук възнамерявам да споделям разни интересни неща, прочетени наскоро в книги, които са ми попаднали. Днес ще започна с една култова китайска поговорка, която явно надминава умствения ми капацитет и изпитвам известни затруднения да я дешифрирам, така че коментарите оставам на вас:

Рибата никога не знае кога пикае.
(китайска мъдрост от "Как оглупях")


Засега - толкова!