{Love} Lost and found...*

И така... тук трябваше да почна с "вижте кво си купих"... ама все забравям да го снимам. От няколко дена искам да пиша за това и за малко да стане белята. Докато се прибирах от работа, има-няма час и половина шляене по улиците и магазините, установих че съм го загубила! Ужас, тови се беше нещо, за което имах coup de foudre, coup de coeur, както искате го наречете, направо любов от пръв поглед. Супер, ултра, хипер фешън - аз като си навия нещо такова на пръста и край! Но след като се усетих, панически се върнах обратно с поглед забит в земята и .... взех, че го намерих! Така че, докато не се е загубило наново, ще го снимам да покажа.
Като съм седнала да пиша, да споделя също как така човек уж се прави, че не го впечатляват разни работи, че са без значение и пр... И какво се оказва - като седнеш в топъл кожен салон на нещо хипер мощно и голямо и някак си си даваш сметка, че не е толкова зле цялата тази работа. Ми що не, само да не е много комерсиално, концепциите се менят.
Освен това, с една приятелка си говорехме, че пътуванията за по-дълги периоди ужасно ти разбутват личния живот! Преди да замина не исках да се занимавам с никого щото знаех, че заминавам. Като си там - нямаш сериозни намерения към никого, понеже знаеш, че ще се прибереш и накрая като се прибереш, констатираш, че там мъжете все пак са по-готини и че не си сигурен какво искаш да правиш, че тук всикчки са обвързани и т.н...... абе, знаете как е!
Последно, ще поясня, че заглавието е от песен на Bob Sinclar - Come and kiss my eyes и ми се видя уместно...донякъде.
Опс, поправка - песента е The beat goes on - Bob Sinclar