Изненадващи събития от изминалите дни…

Този уикенд, освен че мина под знака на префасонирането на стаята, снимков материал след малко, беше и доста изненадващ.

Изненадващо не отидох на никакъв спорт, което си е непростимо отвсякъде. Изненадващо на панаира на книгата се ориентирах супер добре из етажите, е то и навалицата беше повече от скромна, в сравнение с предходни години. Да не забравяме, че събота бях решила да наблегна на Виктория Бекъмски стил – т.е. ултра тесни дънки тип „скин”, високи дебели токове и косичка в яката, за да прилича на нейната подстрижка. Справих се доста добре по разбитите централни тротоари, btw. Но, да почнем със странностите: първо ходихме на пазар в SLS. Освен, че човек може да се обзаведе с много готини работи, допълнително развихря и въображението за вкарване на спортни елементи в строгия корпоративен стил. За моята придобивка – допълнително. Изненадата дойде от това, че баща ми си купи възможно най-екстравагантните маратонки, които можеше да се намерят в магазина – синя обработена до блясък кожа, с лепки. При това, той е привърженик на класическия стил в облеклото! Във всеки случай – браво! Животът под един покрив с три запалени по модата жени най-накрая даде резултат :).

Също в събота реших да отида да си купя торбичка на „Горичка”. От сайта ми казаха, че мога да ги намеря или в магазина на клуб Малееви или на адреса на фондацията, в близост до ВИАС. Понеже нямам никакъв път към тенис клуба, реших да се разходя в мъглата до другия адрес. Оказа се, че това си е кооперация с апартамент на високите етажи и направо си изглеждаше леко подозрително. WTF am I doing here!?! Освен това нямаше никой и си останах без торбичка. Тъпо отвсякъде. Хубавото дойде после – вървейки към площад Журналист се озовах пред любимото ми куче. Едно голямо, бяло на черни петна, което мигрира в триъгълник около колелото на трамваите между: цветарския магазин – месарницата – аптеката и обратно. От години това куче разведрява заспалите ми сутрини, когато минавам с трамвая. Отдавна си мечтаех да го видя отблизо и като ми падна го нагалих едно хубаво! Такова мило, гальовно и любвеобилно създание рядко се намира. Освен това, приключихме освежителните инициативи вкъщи – точно преди празниците. Резултатът се получи изненадващо добре – при минимум разходи, максимум ефект.

Само не знам Лени защо ми се сърди, ама това е друга тема.