Кучето е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек! Откакто Рекси умря, вече повече от година, всекидневието ми изглежда някак непълно... Нормално е, след като 12 години си живял непрекъснато с едно мило, добро и любвеобилно създание, изведнъж да се почувстваш сам и тъжен.Мисля, че никога няма да забравя моето мило и хубаво Рекси, но все по-осезаемо усещам необходимостта да си взема едно малко сладурче, за което да се грижа. Днес с майка ми се разхождахме и в един зоомагазин видяхме мъничък джак ръсел териер. Това е едно супер кокетно и кокетливо животинче, което така ни впечатли, че цял следобед го коментирахме колко е малко, как коремчето му е на точки, какви хитри очички има и как като спи изглежда много готинко.
Няколко часа по-късно, излизайки от Фантастико, се озовах очи в очи с един младеж, който водеше две кученца - пекинез и малко тигрово боксерче. Боксерчето беше толкова сладко и дружелюбно, че не се стърпях и се наведох да го погаля! След това се заприказвах със стопанина, който се оказа супер мил и готин - истински кучкар :)) И пак се сетих за добрите времена, когато и аз си имах кученце.
Надявам се, скоро пак да си имам - то ще ме намери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар