Предновогодишен сюрприз

Мамка му!... Сецнах се :D

Wass`up

Хора, какво става - що не пишете коментари!?!?
То вярно, че си направих блога, за да мога да си графоманствам на воля, ама никакъв feedback не получавам...ТУК! Коментарите, направени на кафе, по телефона, по мейл и кю не се броят!
Все пак, ще споделя, че вече съм "горд" притежател на магистърска диплома по социология! Още не мога да повярвам, отвреме навреме си я гледам и се пощипвам дали не сънувам :Р
Ето и снимка от тържественото връчване - аз съм с тогата и се ръкувам с декана на факултета:Това си беше точно така, само дето нямам снимка от този паметен миг. Все пак ми е съвестно да ангажирам някого насред седмицата, в работно време, да виси 3 часа в претъпканата аула, за да ме щракне за спомен. Освен да взема да отскоча да фен шопа на СУ-то и да си купя един такъв ансамбъл - май там ги продават. Във всеки случай шалчето бордо с извезан образ на Кл. Охридски на него rulez отвсякъде! Това ще стане хит, честно!

PS Май ще взема да приема предложението на Клайв Оуен да празнуваме НГ заедно. Човекът много настоява, а и Джъд Лоу е безнадеждно влюбен в Лени...

Merry Xmas!

Скъпи приятели,
В навечерието на празниците с най-много подаръци – Коледа и Нова година, ви изпращам най-сърдечните си пожелания за една здрава и успешна Нова година! Нека всички цели, които сте си поставили, бъдат постигнати и то по най-добрия начин, а веселбата и хубавите поводи да се събираме – се превърнат във всекидневие! Пожелавам ви и да си изтеглите най-готиния късмет от питката/баницата!
Много любов и хубави емоции!
Вани

PS – Къде ще е купонът за Нова година?

PPS - Ето една супер яка картичка, която ми прати Жоро Крумов. Както всяка година - много ефектно. Браво!

Big Air

Ето ме най-накрая с публикация - основно в картинки! Последните 10 дни ми бяха малко като на сън - супер много работа, тичане, различни случки, за които ще разкажа подробно след като си отспя.

Засега - материал от купата по сноуборд - Big Air! Супер събитие, а тези, които се вайкаха, че е затворен центъра за колите, да си гледат работата. Не съм чула ходенето пеша да е навредило на някого, а и въздухът ще се поизчисти малко.

Снимките са от терасата на BNP Paribas - направо си бяхме VIP-та - с бисквитки, напитки и големи калорифери!

PS - Тук съм като някоя снежна репортерка от мястото на събитието! А иначе, пропуснах да спомена, че в тази мразовита спортна вечер се бяха насъбрали доста hot guys - сноубордисти, та си припомних защо едно време бяха толкова нависоко в класациите ми. Respect!

Sarko&Carla?!

Хей хей! Ето ме и мен, знам, че се затъжихте, след като престанах да пиша, а имам и какво да разказвам- само време не ми достига! Обещавам да се реванширам обаче, а междувременно искам да разнищим горещата клюка от вчера - френският президент и екс-топмодела Карла Бруни. Носи се слух, че излизат заедно, след като са засечени да се разхождат в парк в Париж. Наблюдателни хора припомнят и немалко физически сходства между Карла и Сесилия. Дали обаче става дума за влюбена двойка или за рекламен трик, с цел повишаване на популярността?

Изненадващи събития от изминалите дни…

Този уикенд, освен че мина под знака на префасонирането на стаята, снимков материал след малко, беше и доста изненадващ.

Изненадващо не отидох на никакъв спорт, което си е непростимо отвсякъде. Изненадващо на панаира на книгата се ориентирах супер добре из етажите, е то и навалицата беше повече от скромна, в сравнение с предходни години. Да не забравяме, че събота бях решила да наблегна на Виктория Бекъмски стил – т.е. ултра тесни дънки тип „скин”, високи дебели токове и косичка в яката, за да прилича на нейната подстрижка. Справих се доста добре по разбитите централни тротоари, btw. Но, да почнем със странностите: първо ходихме на пазар в SLS. Освен, че човек може да се обзаведе с много готини работи, допълнително развихря и въображението за вкарване на спортни елементи в строгия корпоративен стил. За моята придобивка – допълнително. Изненадата дойде от това, че баща ми си купи възможно най-екстравагантните маратонки, които можеше да се намерят в магазина – синя обработена до блясък кожа, с лепки. При това, той е привърженик на класическия стил в облеклото! Във всеки случай – браво! Животът под един покрив с три запалени по модата жени най-накрая даде резултат :).

Също в събота реших да отида да си купя торбичка на „Горичка”. От сайта ми казаха, че мога да ги намеря или в магазина на клуб Малееви или на адреса на фондацията, в близост до ВИАС. Понеже нямам никакъв път към тенис клуба, реших да се разходя в мъглата до другия адрес. Оказа се, че това си е кооперация с апартамент на високите етажи и направо си изглеждаше леко подозрително. WTF am I doing here!?! Освен това нямаше никой и си останах без торбичка. Тъпо отвсякъде. Хубавото дойде после – вървейки към площад Журналист се озовах пред любимото ми куче. Едно голямо, бяло на черни петна, което мигрира в триъгълник около колелото на трамваите между: цветарския магазин – месарницата – аптеката и обратно. От години това куче разведрява заспалите ми сутрини, когато минавам с трамвая. Отдавна си мечтаех да го видя отблизо и като ми падна го нагалих едно хубаво! Такова мило, гальовно и любвеобилно създание рядко се намира. Освен това, приключихме освежителните инициативи вкъщи – точно преди празниците. Резултатът се получи изненадващо добре – при минимум разходи, максимум ефект.

Само не знам Лени защо ми се сърди, ама това е друга тема.

Предколедна треска

Тези дни се натъкнах на няколко феномена, които само ще изложа тук, а коментарите – от вас.

И така, защо когато търсиш в Гугъл изображения по ключова дума „Коледа” (Christmas, Noel) на първо място ти излиза пиян дадо по оскъдно облекло (верно – коледно) , мацки със секси outfit (доколко е секси може да се поспори) и едва най-накрая някоя елхичка, еленче или дядко в благоприличен костюм. Знаем, че сексът продава, ама чак пък толкова…

Освен това, във вторник ходих на среща на членовете на БДВО (българско дружество по връзки с обществеността). Темата беше етични норми в професията и бъдещето й в България. На кафе паузата си тръгнах – по никакъв начин не ме заинтригува онова, което чух. Стори ми се доста далеч от актуалните въпроси на професията, организацията не беше особено на ниво – половин час закъснение, отсъстващ модератор и пр. Освен това, т.нар. колеги от бранша се държаха супер надуто и високомерно, а според мен един комуникатор, трябва да бъде на първо място добронамерен и човеколюбив (или поне да изглежда такъв). Добре, че поне беше там Кафтанджиев и си полафихме за по-интересни и актуални теми. Дори предложи да ме снима за предстоящата му статия в Sign Cafe – не че ми се вярва да стане, ама поне sounds good. I’ll keep you posted!